22.09.2023 г., 9:14

Бреме

416 0 0

 

                           Б Р Е М Е

 

Човек идва тук, на Земята,

да страда, да се радва и да вибрира,

на стари лихви главници да плаща

и в банката житейска грехове нови да депозира.

 

Ако не внимава, ще усети към края,

как в тялото му разположили се доста удобно

Паркинсон и Алцхаймер сантасе грозно играят

и манифестират релевантните си неспособности.

 

Единият – забравил кои карти вече са минали, 

треперещ, другият на пода козове важни изпуща 

и вместо двамата да се трепят, достигнали кулминация,

солидарно го гепят и го стискат за гушата. 

 

Във вечната раница трепка Идентичността ти,

в живота на безбройните личности,

през чиито Съдби преминаваш,

устремен към Хоризонт с Бягащи Граници...

 

От Колелото на Живота искаш,да скочиш,

но това за сега и Никога Невъзможно Е!

Пренебрегващ Щастие обещано в Необозримото Бъдеще,

стремително продължаваш,да бягаш към себе си...

 

Маршалският Жезъл удря те по гърба 

и ти се чудиш дали да повярваш

в Орисията на Злощастната Си Съдба,

Която Жребии Чужди Ограбват...

 

Пушкин поема към Съдбовен Дуел,

с Надежда,че не отива на сигурен разстрел

и Лермонтов запътен към своята цел,

пада жертва на изстрел от казака зад храста.

 

Страхът, Сигурността и Измамата

никога не са били мотив на поетите!

Те винаги с чело гордо изправено 

са отстоявали Каузата на своите Мъдри, Вечни куплети.

 

Радвай се, ако в тоя живот,

с Хоризонт без предел,

си отхвърлил за малко своя хомот 

и Личностния си изпит си взел.

 

Отпадналите поемат надолу,

в Инволюционна Посока,

където ще мачкат тяхната Воля

и Вярата им в Истината и във Живота.

 

16.09.2023 г., гр. Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...