Б Р Е М Е

Човек идва тук, на Земята,

да страда, да се радва и да вибрира,

на стари лихви главници да плаща

и в банката житейска грехове нови да депозира.

Ако не внимава, ще усети към края,

как в тялото му разположили се доста удобно

Паркинсон и Алцхаймер сантасе грозно играят

и манифестират релевантните си неспособности.

Единият – забравил кои карти вече са минали, 

треперещ, другият на пода козове важни изпуща 

и вместо двамата да се трепят, достигнали кулминация,

солидарно го гепят и го стискат за гушата. 

Във вечната раница трепка Идентичността ти,

в живота на безбройните личности,

през чиито Съдби преминаваш,

устремен към Хоризонт с Бягащи Граници...

От Колелото на Живота искаш,да скочиш,

но това за сега и Никога Невъзможно Е!

Пренебрегващ Щастие обещано в Необозримото Бъдеще,

стремително продължаваш,да бягаш към себе си...

Маршалският Жезъл удря те по гърба 

и ти се чудиш дали да повярваш

в Орисията на Злощастната Си Съдба,

Която Жребии Чужди Ограбват...

Пушкин поема към Съдбовен Дуел,

с Надежда,че не отива на сигурен разстрел

и Лермонтов запътен към своята цел,

пада жертва на изстрел от казака зад храста.

Страхът, Сигурността и Измамата

никога не са били мотив на поетите!

Те винаги с чело гордо изправено 

са отстоявали Каузата на своите Мъдри, Вечни куплети.

Радвай се, ако в тоя живот,

с Хоризонт без предел,

си отхвърлил за малко своя хомот 

и Личностния си изпит си взел.

Отпадналите поемат надолу,

в Инволюционна Посока,

където ще мачкат тяхната Воля

и Вярата им в Истината и във Живота.

16.09.2023 г., гр. Свищов