Събрала бих самотните цветя
и роса от хиляди слънца,
за да извезам думи в стих,
подписан с пулса на сърцата
и посветя на тебе
в дневниците ми бродирани.
Бих скрила най-дълбоко в мене пролетта,
за да запазя най-красивото събуждане.
За тебе в длани
бих ти съхранила огъня ми,
да има винаги живот-искра
светилника ни да запали.
Изплела бих от свилената ми коса
и морското ухание
платна за лодката-любов,
с втъкани живи нишки
от обичащо дихание,
и вятъра попътен
ще е полъх от въздишки...
https://www.youtube.com/watch?v=V2Fhls09C14
© Галина Всички права запазени