Apr 22, 2016, 2:41 PM

Бродирани дневници

  Poetry » Love
491 0 7

 

Събрала бих самотните цветя
и роса от хиляди слънца,

за да извезам думи в стих,
подписан с пулса на сърцата
и посветя на тебе 
в дневниците ми бродирани.

Бих скрила най-дълбоко в мене пролетта,
за да запазя най-красивото събуждане.
За тебе в длани 
бих ти съхранила огъня ми,
да има винаги живот-искра
светилника ни да запали.
Изплела бих от свилената ми коса
и морското ухание
платна за лодката-любов,
с втъкани живи нишки
от обичащо дихание,
и вятъра попътен
ще е полъх от въздишки...


https://www.youtube.com/watch?v=V2Fhls09C14
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...