7.07.2009 г., 23:52 ч.
***(броилка някаква)
едно... и... пет
нали
(пред две и после три и четири)
пръстите по толкова са на ръцете
протягам ти и двете си
(до десет брой)
играене по бялата стена през смях
от сенки странни фигури които страховете
(от тъмно и високо и... чет нямат)
изтриват по вечерно в скрина
от дяволи където скрити
страшни приказки измисляме
с пламъчето таласъмно на свещта
едно... и... пет
имало едно време...
хайде, продължи!
© Дора Павлова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Къс от детството пълен със цифрички!
Ще заобичам математиката в стих!
-
Приказно детство!
-
Детските ни игри вече остаряха.
-
Чудно...
-
Брой ,брой дано ти излезе сметката
На мен си се губят няколко петици;(( -
Чудесна си!
Толкова близко чувство... благодаря, До'! -
Доре, утре да ми го покажеш и разясниш!!! Подробно...все пак!!!
-
Замисли ме... Каква ли е фигурата на любовта? Може би хаотичен, но оформен хибрид от всички фигурки, взети заедно?
-
И мушмороците от ъглите надничат...
-
Хубаво ми стана от твоя стих - спомен!
Каке* -
две (след три е четири -
моите и твоите очи)
избягали са надалече страховете
а скринът скърца недоволно
брои ръцете и пресмята...
... две + две
"имало едно време"...
Хубаво ми е да поброя при теб!* -
Върна ме назад...назад във времето.
Благодаря.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
за наричане в любов.
Хубаво е!