Jul 7, 2009, 11:52 PM

***(броилка някаква)

  Poetry
1.4K 0 13

 

 

 

едно... и... пет

нали

(пред две и после три и четири)

пръстите по толкова са на ръцете

протягам ти и двете си

(до десет брой)

играене по бялата стена през смях

от сенки странни фигури които страховете
(от тъмно и високо и... чет нямат)

изтриват по вечерно в скрина

от дяволи където скрити

страшни приказки измисляме
с пламъчето таласъмно на свещта

едно... и... пет


имало едно време...
хайде, продължи!

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...