Бръшлян
Със шепот е пълна вечерната къща.
Простенват листа в натежалия мрак.
Ревниви и силни стената прегръщат
езиците змийски на син къпинак.
В прозореца есенни сенки са скрили
парцали ръжда и дневна позлата.
И с призрачни пръсти, останал без сили,
затропа невикан дъждът по стъклата.
Плах плъзна зеленият дъх на бръшляна,
търкулваше бавно сълза след сълза.
Листата му - крехката стълба към рая,
натежали трепереха от студ и от страх...
Да останем, любими, тази нощ да се слеем
със свещицата къса, с огледалото щърбаво...
... А на утрото нека петли побеснели
къщата сринат с огнени чукове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
но то не пречи и да съм влюбена ... Стихотворението е публикувано и в Пулс, както е включено и в първата ми стихосбирка - 1992 г.