31.03.2017 г., 16:49

Буболече-лече

1.8K 0 0

Приятелко, мила калинке,

познавам аз твоята шарка

в зелените листи, когато се мярка.

 

Поспри, работливке.

Макар да знам аз вече наум да броя,

твоите точици трудно с поглед ловя.

 

Кацни, твърдокрилке.

Да видя отблизо твоята пъстра премяна

и с обич за теб да разкажа на мама.

 

Приятелко, мила калинке.

От върха на моето пръстче литни

и към нови игри ме ти поведи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

19 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...