Приятелко, мила калинке,
познавам аз твоята шарка
в зелените листи, когато се мярка.
Поспри, работливке.
Макар да знам аз вече наум да броя,
твоите точици трудно с поглед ловя.
Кацни, твърдокрилке.
Да видя отблизо твоята пъстра премяна
и с обич за теб да разкажа на мама.
Приятелко, мила калинке.
От върха на моето пръстче литни
и към нови игри ме ти поведи.
© Мария All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
