Будилници (басня)
Будилници
Будилникът, повреден явно,
(или било му е забавно)
на нощ звънял по десет раза
и тъй навлякъл си омраза.
Стопанинът го често биел,
ала гласа си той не криел.
На поправка го оставил
и го майсторът поправил,
но нахалният часовник
продължил да е виновник –
посред нощ да алармира
и човека да нервира.
Нов будилник бил закупен
(за подмяна този счупен),
а пък, както се полага,
непотребният веднага
във килера бил запратен.
Новият останал щатен.
И нали е нов, показвал
вярно време, а и спазвал
стриктно мисията своя
(сиреч точен час на воя).
Но след няколко години
(не по същите причини)
озовал се във килера –
край и с неговата ера.
Старият, полуръждясал
и обвит със прах (клеясал),
го посрещнал там с въпроса:
− Със какво го ти ядоса?
Другият, с печална нотка:
– Почнах много да се моткам.
Ами ти? Защо си тука?
Във какво си сгазил лука?
− Аз, колега, бях му спънка
и в очите, като трънка,
затова, че доста дрънках!
© Марин Цанков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ще дочакат и третия!
-
-
И двамата са си получили заслуженото
-
Хихи!
-
Големи досадници са тия будилници, ама не може без тях.В противен случай, кой ще ни подсеща, че времето не стои на едно място!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ти защо си ми писал такива глупости под стихчето?
Да не си падаш по малки момченца?Срамота.
Татко утре ще говори с адвокат по този въпрос.Чао.