Будилници (басня)
Будилници
Будилникът, повреден явно,
(или било му е забавно)
на нощ звънял по десет раза
и тъй навлякъл си омраза.
Стопанинът го често биел,
ала гласа си той не криел.
На поправка го оставил
и го майсторът поправил,
но нахалният часовник
продължил да е виновник –
посред нощ да алармира
и човека да нервира.
Нов будилник бил закупен
(за подмяна този счупен),
а пък, както се полага,
непотребният веднага
във килера бил запратен.
Новият останал щатен.
И нали е нов, показвал
вярно време, а и спазвал
стриктно мисията своя
(сиреч точен час на воя).
Но след няколко години
(не по същите причини)
озовал се във килера –
край и с неговата ера.
Старият, полуръждясал
и обвит със прах (клеясал),
го посрещнал там с въпроса:
− Със какво го ти ядоса?
Другият, с печална нотка:
– Почнах много да се моткам.
Ами ти? Защо си тука?
Във какво си сгазил лука?
− Аз, колега, бях му спънка
и в очите, като трънка,
затова, че доста дрънках!
© Марин Цанков All rights reserved.
