8.01.2019 г., 20:26

Будилник за Господ

885 5 12

БУДИЛНИК ЗА ГОСПОД

 

Низша съм родена, зная,

нищетата ме преследва

сутрин в празната ми стая,

вечер в сухия ми хлебец.

 

Искам вече да не гледам,

ако гледам да не виждам

как живеем без надежда,

как сме прокълнати трижди!

 

Лакоми, очите светят

бездуховно, безлюбовно.

Пътят  безпосочен тлее.

Няма нужда от часовник.

 

На сеири се наситих.

На помия в новините.

Нямам сили да попитам

някой тук дали е читав.

 

В тази смахната държава

може би сме всички луди.

Спиш ли, Господи, прощавай!

Време е да те събудя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ани, декларативността или назидателният тон убиват и най-добрата поезия, затова винаги се стремя да ги избягвам.
    Юле, вероятно е така.
    Благодаря ви
  • Вероятно Той се прави на заспал, за да се събудим ние, Вале! Браво!
  • Хареса ми, че в думите ти няма декларативност, която е характерна обикновено за този вид поезия и която не харесвам, защото ми е малко преекспонирана. Много умело написано - реалистично и звънящо.
  • Доче, Христо - благодаря.
  • Поклон пред таланта и душата ти...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...