2.11.2017 г., 12:57

Будна тиква

1.2K 1 14

 

        /едноактна пиеса/

 

Действащи лице:  тиква и будител

 

Забележка:

При липса на будител, ролята му се изземва от тиквата

 

Сценарист и режисьор: Лео Бедросян

 

 

Тиквичка си купих, ала рече

щерка ми: Не ще ли пощадиш

тиквичката кръгличка, човече,

знаеш ли какво е да садиш,

 

после да копаеш, да поливаш

семенцето, смело кълн подало,

а пък ти очички и пробиваш

и я правиш да се зъби вяло.

 

- Тиквата е първия будител -

казах и почти академично -

свети в тъмното като пазител,

гони лошотията кармична.

 

- Нека да не бъдем кат поганци -

тиквичката дъщеря ми гушна -

а кат истински американци

вътре аз свещица ще и мушна.

 

Тъй се смесиха като в салата

без оцет и източни чалъми

двата противоположни свята,

тръгнали един към друг с налъми.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубава и вдъхновени седмица ви желая, момичета! Макар и със закъснение, по моя вина, разбира се, днес получих уханните ви цветя-думички! Изпращам ви усмихнатата си благодарност по куриера-слънце!
  • Много добро съчетание в търсене на златната среда със сладки хумористични нотки. Хареса ми, Мария! Сърдечни поздрави!
  • Усмихна ме, Мария! Поздрави!
  • Доче, познавам възможностите ти, но ти винаги успяваш да ме изненадаш! Твоето поетично продължение е направо великолепно!
    Погалиха ме думите и на Ласка, Стойчо и Мая, за което им благодаря!
    Тук може би е време да поясня, че творението ни е обща работа с Лео Бедросян, затова и съм го писала като сценарист и режисьор.
  • Ха ха! Дочка е намерила най-точно решение.
    Унищожавайте тиквата в печката, и децата ще лапат с охота!
    И вълкът сит, и агнето цяло...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...