2.11.2017 г., 12:57

Будна тиква

1.2K 1 14

 

        /едноактна пиеса/

 

Действащи лице:  тиква и будител

 

Забележка:

При липса на будител, ролята му се изземва от тиквата

 

Сценарист и режисьор: Лео Бедросян

 

 

Тиквичка си купих, ала рече

щерка ми: Не ще ли пощадиш

тиквичката кръгличка, човече,

знаеш ли какво е да садиш,

 

после да копаеш, да поливаш

семенцето, смело кълн подало,

а пък ти очички и пробиваш

и я правиш да се зъби вяло.

 

- Тиквата е първия будител -

казах и почти академично -

свети в тъмното като пазител,

гони лошотията кармична.

 

- Нека да не бъдем кат поганци -

тиквичката дъщеря ми гушна -

а кат истински американци

вътре аз свещица ще и мушна.

 

Тъй се смесиха като в салата

без оцет и източни чалъми

двата противоположни свята,

тръгнали един към друг с налъми.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубава и вдъхновени седмица ви желая, момичета! Макар и със закъснение, по моя вина, разбира се, днес получих уханните ви цветя-думички! Изпращам ви усмихнатата си благодарност по куриера-слънце!
  • Много добро съчетание в търсене на златната среда със сладки хумористични нотки. Хареса ми, Мария! Сърдечни поздрави!
  • Усмихна ме, Мария! Поздрави!
  • Доче, познавам възможностите ти, но ти винаги успяваш да ме изненадаш! Твоето поетично продължение е направо великолепно!
    Погалиха ме думите и на Ласка, Стойчо и Мая, за което им благодаря!
    Тук може би е време да поясня, че творението ни е обща работа с Лео Бедросян, затова и съм го писала като сценарист и режисьор.
  • Ха ха! Дочка е намерила най-точно решение.
    Унищожавайте тиквата в печката, и децата ще лапат с охота!
    И вълкът сит, и агнето цяло...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...