Nov 2, 2017, 12:57 PM

Будна тиква

1.2K 1 14

 

        /едноактна пиеса/

 

Действащи лице:  тиква и будител

 

Забележка:

При липса на будител, ролята му се изземва от тиквата

 

Сценарист и режисьор: Лео Бедросян

 

 

Тиквичка си купих, ала рече

щерка ми: Не ще ли пощадиш

тиквичката кръгличка, човече,

знаеш ли какво е да садиш,

 

после да копаеш, да поливаш

семенцето, смело кълн подало,

а пък ти очички и пробиваш

и я правиш да се зъби вяло.

 

- Тиквата е първия будител -

казах и почти академично -

свети в тъмното като пазител,

гони лошотията кармична.

 

- Нека да не бъдем кат поганци -

тиквичката дъщеря ми гушна -

а кат истински американци

вътре аз свещица ще и мушна.

 

Тъй се смесиха като в салата

без оцет и източни чалъми

двата противоположни свята,

тръгнали един към друг с налъми.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубава и вдъхновени седмица ви желая, момичета! Макар и със закъснение, по моя вина, разбира се, днес получих уханните ви цветя-думички! Изпращам ви усмихнатата си благодарност по куриера-слънце!
  • Много добро съчетание в търсене на златната среда със сладки хумористични нотки. Хареса ми, Мария! Сърдечни поздрави!
  • Усмихна ме, Мария! Поздрави!
  • Доче, познавам възможностите ти, но ти винаги успяваш да ме изненадаш! Твоето поетично продължение е направо великолепно!
    Погалиха ме думите и на Ласка, Стойчо и Мая, за което им благодаря!
    Тук може би е време да поясня, че творението ни е обща работа с Лео Бедросян, затова и съм го писала като сценарист и режисьор.
  • Ха ха! Дочка е намерила най-точно решение.
    Унищожавайте тиквата в печката, и децата ще лапат с охота!
    И вълкът сит, и агнето цяло...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...