Nov 2, 2017, 12:57 PM

Будна тиква

1.2K 1 14

 

        /едноактна пиеса/

 

Действащи лице:  тиква и будител

 

Забележка:

При липса на будител, ролята му се изземва от тиквата

 

Сценарист и режисьор: Лео Бедросян

 

 

Тиквичка си купих, ала рече

щерка ми: Не ще ли пощадиш

тиквичката кръгличка, човече,

знаеш ли какво е да садиш,

 

после да копаеш, да поливаш

семенцето, смело кълн подало,

а пък ти очички и пробиваш

и я правиш да се зъби вяло.

 

- Тиквата е първия будител -

казах и почти академично -

свети в тъмното като пазител,

гони лошотията кармична.

 

- Нека да не бъдем кат поганци -

тиквичката дъщеря ми гушна -

а кат истински американци

вътре аз свещица ще и мушна.

 

Тъй се смесиха като в салата

без оцет и източни чалъми

двата противоположни свята,

тръгнали един към друг с налъми.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубава и вдъхновени седмица ви желая, момичета! Макар и със закъснение, по моя вина, разбира се, днес получих уханните ви цветя-думички! Изпращам ви усмихнатата си благодарност по куриера-слънце!
  • Много добро съчетание в търсене на златната среда със сладки хумористични нотки. Хареса ми, Мария! Сърдечни поздрави!
  • Усмихна ме, Мария! Поздрави!
  • Доче, познавам възможностите ти, но ти винаги успяваш да ме изненадаш! Твоето поетично продължение е направо великолепно!
    Погалиха ме думите и на Ласка, Стойчо и Мая, за което им благодаря!
    Тук може би е време да поясня, че творението ни е обща работа с Лео Бедросян, затова и съм го писала като сценарист и режисьор.
  • Ха ха! Дочка е намерила най-точно решение.
    Унищожавайте тиквата в печката, и децата ще лапат с охота!
    И вълкът сит, и агнето цяло...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...