Будувани нощи
Завързвал ли си вятъра с въже?
Реката приютявал ли си в шепи?
А тези дни, по-диви от коне
май сам избра да бъдат твоя жребий,
когато ме покани в твоя свят
и ми нарече жадните си нощи…
Очите ти в безкрая ме следят.
Открият ли ме, знам, ще искат още…
И ще разпалват огън в пепелта,
защото аз съм въгленче, което
отрича всеки мрак и тишина
и пари като спомен във сърцето…
Будувал ли си звездното небе?
Мечтал ли си в безлунни, тъмни друми
една жена със огнени криле,
една жена говореща без думи
да ти даде причина да си друг?
И да е твоя като онзи вятър,
долитащ от един сънуван Юг
за да намери обич в ново ято…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
