Вече седмица навън вали,
години седем минали са и безбройни дни.
Тротоарът чака ме да тръгна,
поредната ще бъда, ако се подхлъзна.
Дори очите ми затворени ги виждат,
с лукави маски хората прииждат.
Хаос цари по булеварда посивял,
векове той спи под хорската печал...
Столетникът - отсрещното дърво,
брои валежите от век, защо?!
Нима ще види пак дъгата,
повехнал е, загубил е листата... ...