14.04.2019 г., 8:11  

Бунтът на мравките

810 7 15

"Предстои ново повишение на цената на тока."

                                            (Съобщение в печата) 

- - -

От електриката отказах се изцяло...

Задрасках всичко, дето вкъщи харчи ток.

Ами!... Човечеството как е оцеляло

и да не би със крушка да си светел Бог?

                          

Нахлупих си ушанката, в леглото легнах -

реших да карам на телесна топлина!

Към електромера даже не погледнах...

От него не очаквам  чувство за  вина!...

 

Рисуваше сибирски студ цветя по джама,

водата за минути ставаше на лед...

И през глава завит, с балтон върху пижама,

замръзвах като във надупчен  самолет.

 

След ден  или след седмица - това не зная,

приятел ме намерил трескав у дома.

И вероятно туй е щял да бъде краят,

но  още имало да тъпча таз земя...

 

Свестиха ме и ще ме карат в хоспитала.

И зъзнещ, пак навлякох стария балтон...

Изпусках  малки облачета бяла пара,

в носилката се чувствах като във файтон...

 

Електромерът, знам, ехидно  е промъркал:

„Ех, клетнико, със мен си свързан чак до гроб!...

Не можеш никак да избягаш и ще бъркам

кога и както си поискам в твоя джоб!...”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Елке, Мария, благодаря ви, че ви срещам и тук!...
  • Истинският талант като тебе показва творчески възможности с различен цвят и привкус. Хуморът тук е със социална насоченост, а това според мен повишава още стойността на произведението. Браво!
  • Много тъжно, пак ще вдигат цената! Няма отърваване!
  • Важното е да не губим вяра, нали, Дари?...Благодаря, че намина!...
  • И все пак не е всемогъщ. Ще му намерим цаката

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...