Бунтът на мравките
"Предстои ново повишение на цената на тока."
(Съобщение в печата)
- - -
От електриката отказах се изцяло...
Задрасках всичко, дето вкъщи харчи ток.
Ами!... Човечеството как е оцеляло
и да не би със крушка да си светел Бог?
Нахлупих си ушанката, в леглото легнах -
реших да карам на телесна топлина!
Към електромера даже не погледнах...
От него не очаквам чувство за вина!...
Рисуваше сибирски студ цветя по джама,
водата за минути ставаше на лед...
И през глава завит, с балтон върху пижама,
замръзвах като във надупчен самолет.
След ден или след седмица - това не зная,
приятел ме намерил трескав у дома.
И вероятно туй е щял да бъде краят,
но още имало да тъпча таз земя...
Свестиха ме и ще ме карат в хоспитала.
И зъзнещ, пак навлякох стария балтон...
Изпусках малки облачета бяла пара,
в носилката се чувствах като във файтон...
Електромерът, знам, ехидно е промъркал:
„Ех, клетнико, със мен си свързан чак до гроб!...
Не можеш никак да избягаш и ще бъркам
кога и както си поискам в твоя джоб!...”
© Роберт Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Елке, Мария, благодаря ви, че ви срещам и тук!...
-
Истинският талант като тебе показва творчески възможности с различен цвят и привкус. Хуморът тук е със социална насоченост, а това според мен повишава още стойността на произведението. Браво!
-
Много тъжно, пак ще вдигат цената! Няма отърваване!
-
Важното е да не губим вяра, нали, Дари?...Благодаря, че намина!...
-
И все пак не е всемогъщ. Ще му намерим цаката -
Сърдечно благодаря, Силвия!...
-
Прочетох с тъга.
Поздравления за поезията ти, Роби! -
Благодаря на всички, които споделиха мнението си за този стих - Марги, Стойчо, Таня, Ирина, Гавраил, Веси, Мариана и Петър!...Хубава седмица ви желая!...
Петре, радвам се, че ти харесва лириката ми!...Но не обичам еднообразието и затова често я редувам с хумористични и други творби - според моментното ми настроение!....Бъди здрав!... -
Повече ти харесвам лириката. Тези рими тук...стоят ми като пришити. Пиши лирика, бе човек, можеш го!
-
Не знам дали е за смях или за плач... Но с присъщото си тънко чувство за хумор отново ни караш да се замислим в каква държава живеем Поздравления, Роби!
-
За всяка болка по един такъв стих и край на хоспиталите!
-
Роби...толкова има да се учи от теб!Дори в тая прозаично социална тема си вложил неподражаемия си хумор,както винаги от първо лице....
-
Висока цена платихме!
-
Тези цени на тока!Продават евтино за чужбина,а скъпо за вътрешно потребление!
Много силна гражданска позиция! -
Така е, Роби! Да беше само той с ръка в джоба ни!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
