Apr 14, 2019, 8:11 AM  

Бунтът на мравките

  Poetry » Other
812 7 15

"Предстои ново повишение на цената на тока."

                                            (Съобщение в печата) 

- - -

От електриката отказах се изцяло...

Задрасках всичко, дето вкъщи харчи ток.

Ами!... Човечеството как е оцеляло

и да не би със крушка да си светел Бог?

                          

Нахлупих си ушанката, в леглото легнах -

реших да карам на телесна топлина!

Към електромера даже не погледнах...

От него не очаквам  чувство за  вина!...

 

Рисуваше сибирски студ цветя по джама,

водата за минути ставаше на лед...

И през глава завит, с балтон върху пижама,

замръзвах като във надупчен  самолет.

 

След ден  или след седмица - това не зная,

приятел ме намерил трескав у дома.

И вероятно туй е щял да бъде краят,

но  още имало да тъпча таз земя...

 

Свестиха ме и ще ме карат в хоспитала.

И зъзнещ, пак навлякох стария балтон...

Изпусках  малки облачета бяла пара,

в носилката се чувствах като във файтон...

 

Електромерът, знам, ехидно  е промъркал:

„Ех, клетнико, със мен си свързан чак до гроб!...

Не можеш никак да избягаш и ще бъркам

кога и както си поискам в твоя джоб!...”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

  • Елке, Мария, благодаря ви, че ви срещам и тук!...
  • Истинският талант като тебе показва творчески възможности с различен цвят и привкус. Хуморът тук е със социална насоченост, а това според мен повишава още стойността на произведението. Браво!
  • Много тъжно, пак ще вдигат цената! Няма отърваване!
  • Важното е да не губим вяра, нали, Дари?...Благодаря, че намина!...
  • И все пак не е всемогъщ. Ще му намерим цаката

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...