Буридал - II
В Калиманица тенéц е,
а по трънско – Буридал,
кръстен знак върху венеца
над гробове заридал.
Римска мина в село – Рудин,
обитава с векове.
Тътен глух ни сутрин буди –
под земята меч кове.
Над съдбата ни – закана.
По полето, виж, роса
от сълзите му. И рана
от ръждясала коса.
Вълчи вой. И в снежна хала
Буридал е зиме тук.
И комин не пуши! Няма
от шейна следа, ни звук.
Май остана сам по тези
трънски девствени земи,
в облак от небе да слезе,
глупостта да заклейми.
И един поет да срещне
този тъмен Буридал,
палнал лоените свещи,
над гробове заридал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
