thedac (Димитър Драганов)
873 1129
3.09.2017 г., 7:22 ч.

Буря 

  Поезия » Философска, Гражданска
486 4 10

Септември ще дойде. И аз ще си ѝда.
Листата ще падат. Земята кърви.
Ноември е близо. Копнежи намигат.
И бързо се губят във чужди очи.

Небето е синьо. А времето – спряло.
Старухата крета. Снегът е суров.
Докоснах молива. Създадох ѝ тяло.
Поетът реши да рисува живот.

Напукани длани от опит натрупан.
И сбръчкани устни, но мъдри слова.
Ръцете са слаби във своята сила.
Жената е имала мъж и деца.

Простора говори. А птиците пеят.
Молива се чупи. Полита сълза.
Сърцето се свива. Тъгува за нея.
Света се излива. И дави жена.

 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Художник си ти, рисуваш с финес!
  • Благодаря Ви, г-жо Димитрова!
  • Митко, крачиш все по - бързо и все по - нагоре! Браво!
  • Благодаря Ви!
  • "Поетът реши да рисува живот." - !
    Стихотворението ти звучи песенно!
    Поздрави, Димитре!
  • Много силно, Мите.
    Искрени поздравления
  • Благодаря ви за милите думи!
  • Дааааа.... Живеем в този свят, времето ни изпива, но не е сигурно, че на края светът ще се излее. Че се свие сърце, или политне сълза. Зависи как сме живяли. Поздрав за хубавият стих и гледната ти точка.
  • Ама много си те харесвам в това амплоа.... Много силно! Много! Като на филмова лента видях героите ти, техните борби, решения... Драмата определено ти отива, защото умееш да балансираш, без да залитнеш в крайност и да преекспонираш чувството. Поздравления, и този път си надминал себе си!
Предложения
: ??:??