Буря
Септември ще дойде. И аз ще си ѝда.
Листата ще падат. Земята кърви.
Ноември е близо. Копнежи намигат.
И бързо се губят във чужди очи.
Небето е синьо. А времето – спряло.
Старухата крета. Снегът е суров.
Докоснах молива. Създадох ѝ тяло.
Поетът реши да рисува живот.
Напукани длани от опит натрупан.
И сбръчкани устни, но мъдри слова.
Ръцете са слаби във своята сила.
Жената е имала мъж и деца.
Простора говори. А птиците пеят.
Молива се чупи. Полита сълза.
Сърцето се свива. Тъгува за нея.
Света се излива. И дави жена.
© Димитър Драганов All rights reserved.
