Буря
Ти буря си, но в тебе аз угроза,
която ме застига не видях.
В очите на стихия златокоса
на синьото магията познах.
Внезапно с тъмни облаци ти идваш,
възседнала митични ветрове.
Сърцето ми със гръмове изпитваш
и още с мълнии, и с дъждове.
На силата ти безгранична трудно
земя и въздух биха издържали.
Да спираш в точния момент е чудно
и красотата ти небето гали.
Дълбоко в твоя тайнствен, мрачен свят,
слънца изгряват и цветя цъфтят,
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
