Ти буря си, но в тебе аз угроза,
която ме застига не видях.
В очите на стихия златокоса
на синьото магията познах.
Внезапно с тъмни облаци ти идваш,
възседнала митични ветрове.
Сърцето ми със гръмове изпитваш
и още с мълнии, и с дъждове.
На силата ти безгранична трудно
земя и въздух биха издържали.
Да спираш в точния момент е чудно
и красотата ти небето гали.
Дълбоко в твоя тайнствен, мрачен свят,
слънца изгряват и цветя цъфтят,
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
