Буря
Буря настръхнала, хищна, развързана,
лодки нанизани в морски гердан,
луднали в ниското алени бързеи,
суша - набръчкана длан.
Колко са бели платната на лодките,
как като чайки в небето летят.
Как е превита, простряна, прободена
цялата, земната плът.
Няма ли кой да спаси албатросите
и отеснелия сив небосвод.
Просто последица, пряка и косвена,
в този природен живот.
Утре ще лумне пожарът на изгрева,
сякаш забравил за нощния пир.
Утре ще белне на облака ризата
ярко над морската шир.
Утре рибарите, кротко посърнали,
тихо ще кърпят платната с канап.
После, сами, гуреливи, разгърдени,
пак ще се борят за хляб.
Стар кръговрат, като земно дихание -
вдишваш, издишаш, начало и край.
Само ме мъчи човешко незнание -
имат ли птиците Рай...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
