В дланта ми огън грее ален,
отвътре буря вие страшно,
вселена цяла, вихър шарен,
мечти умират в пепел прашна.
Духът жадува дъх спокоен,
без страх от болка, студ смразяващ,
да вдиша леко. Дъжд пороен
вали безспир и го сковава.
Нима това живот достоен,
наричат смъртните човеци?
Нима теглото си отровно
безмълвно влачат и навеки ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация