Буря

Feb 20, 2024, 8:48 AM

Poetry » Landscape, Phylosophy

271 0 1

В дланта ми огън грее ален,
отвътре буря вие страшно,
вселена цяла, вихър шарен,
мечти умират в пепел прашна.
Духът жадува дъх спокоен,
без страх от болка, студ смразяващ,
да вдиша леко. Дъжд пороен
вали безспир и го сковава.
Нима това живот достоен,
наричат смъртните човеци?
Нима теглото си отровно
безмълвно влачат и навеки ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Буря

Want to read more?

Random works