12.11.2010 г., 14:35

Буря

1.1K 0 7

Буря


Слънчева светлина

огрява все още деня.

Капна капка тъга

и образува се дъга.


Морето отразява,

дъгата възхвалява.

Водна пара пада,

напоява земя млада.


Дъждовен облак,

същ пушек от влак,

морско корито пълни,

вятър търкулва вълни.


На острите скали

разбит кораб спи.

Помнят бурните води

сполетелите го беди.


Слънчева светлина

огрява все още деня.

Капна капка тъга

и образува се дъга.


Йоана Р. Николова

11.11.2010г.

(23:50)

за Деян Л. Иванов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тоше,съгласна съм с теб. Осъзнах си грешката,но късно.
    За напред ще се съобразявам с ударението... и римите..
    Благодаря за коментарите
  • Е, нали се римува с "пЪлни" ?...
  • Благодаря ви

    Тошко,става въпрос за морски вълнИ
  • Ех, тия вълни -- само не разбрах от каква овца са
  • Както винаги моята Йоанка е отличник! Много е добро стихчето 6!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...