jollyroger (Коста Качев)
1543 16
6.02.2015 г., 13:33 ч.

Бурята 

  Поезия » Пейзажна
360 0 4

 

 

           Бурята

 

... Морето: сурово-красиво

в нюанси на сивия цвят.

Вълните: развеяли гриви

се блъскат напред и назад...

 

А мълнии пляскат с камшици

и бият скалите със бяс,

тревожни и траурни птици

летят като луди в захлас...

 

Водата се гърчи и стене,

от бездната ври и кипи;

небето, подпряно във мене,

на мойте плещѝ се крепи...

 

Но въздухът леко се диша,

упойва, със чар, с аромат;

забравям живота предишен

и пак съм неистово млад!...

 

О всичко бе тъй страховито

и толкоз тържествено там:

страстта на водата с вълните,

с беснеещ под мен ураган!...

 

... Но-о Вятърът в миг се усмихна,

направи красив реверанс:

и както избухна, тъй стихна

на Бурята дивия транс...

 

По водната площ затрептяха

безбройни искрящи слънца,

вълните се с тях заиграха

в безгрижие като деца...

                             

... А някъде към хоризонта

поведе ме слънчев компас-

и носех се в кораб без котва

подгонил вълшебен мираж...

 

Коста Качев,

Едно време в Атлантика

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??