Бурята
Бурята
... Морето: сурово-красиво
в нюанси на сивия цвят.
Вълните: развеяли гриви
се блъскат напред и назад...
А мълнии пляскат с камшици
и бият скалите със бяс,
тревожни и траурни птици
летят като луди в захлас...
Водата се гърчи и стене,
от бездната ври и кипи;
небето, подпряно във мене,
на мойте плещѝ се крепи...
Но въздухът леко се диша,
упойва, със чар, с аромат;
забравям живота предишен
и пак съм неистово млад!...
О всичко бе тъй страховито
и толкоз тържествено там:
страстта на водата с вълните,
с беснеещ под мен ураган!...
... Но-о Вятърът в миг се усмихна,
направи красив реверанс:
и както избухна, тъй стихна
на Бурята дивия транс...
По водната площ затрептяха
безбройни искрящи слънца,
вълните се с тях заиграха
в безгрижие като деца...
... А някъде към хоризонта
поведе ме слънчев компас-
и носех се в кораб без котва
подгонил вълшебен мираж...
Коста Качев,
Едно време в Атлантика
© Коста Качев All rights reserved.
