ВаняИ (Ваня Иванова)
137 3096
9.12.2015 г., 8:07 ч.

Бяг 

  Поезия
658 0 8

 

Бягам през мрака по-бърза от вятъра
и на мечтите си стрелям в плътта,
снимките късам и стари приятелства –
бягам от себе си и от света.

 

В прах, под руини от вятърни мелници,
крия, зазиждам и болка, и скръб –
жива мишена на яростни делници,
шеметно бягам по острия ръб!

 

Но като демони, те ме застигат,
сочат ми бездната в черната пръст.
Боже, прости ми! Дари ме със сила,
да оцелея под тежкия кръст!

© Ваня Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На един дъх, но изпълнен с дух!
  • Благодаря ви, приятели за хубавите думи. Мила Мария,знаеш,че "лирическата" винаги е била част от мен!
  • Усетих ритъма
  • Много силен стих! Изпълнен с терзания, отчаяние и желание за истински път. Поздравления!
  • Стихотворението е чудесно, но се притесних за теб, Ваня!
    Дано изживяванията да са само на твоята лирическа героиня!
    Иначе получаваш поздравления от мен за прекрасната поезия!
  • "Нещастието крачи бързо и рано или късно настига всеки човек" /Гюстав Емар/.
    Оцеляване във физическо тяло няма да има - това гарантирам. За това нито Господ, нито Дявола помагат и не е това целта на занятието, наречено живот. Хубаво стихотворение, наситено с добра образност. Приветствам, Ваня!
  • Ще оцелееш, Ванче!!! Добротата винаги оцелява!!! Прекрасен стих!!!
  • Всеки носи своя кръст,но има ли надежда и вяра,оцелява се!Харесах!
Предложения
: ??:??