Бягам през мрака по-бърза от вятъра
и на мечтите си стрелям в плътта,
снимките късам и стари приятелства –
бягам от себе си и от света.
В прах, под руини от вятърни мелници,
крия, зазиждам и болка, и скръб –
жива мишена на яростни делници,
шеметно бягам по острия ръб!
Но като демони, те ме застигат,
сочат ми бездната в черната пръст.
Боже, прости ми! Дари ме със сила,
да оцелея под тежкия кръст!