Бягам през мрака по-бърза от вятъра
и на мечтите си стрелям в плътта,
снимките късам и стари приятелства –
бягам от себе си и от света.
В прах, под руини от вятърни мелници,
крия, зазиждам и болка, и скръб –
жива мишена на яростни делници,
шеметно бягам по острия ръб!
Но като демони, те ме застигат,
сочат ми бездната в черната пръст.
Боже, прости ми! Дари ме със сила,
да оцелея под тежкия кръст!
© Ваня Иванова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
