Бягам през мрака по-бърза от вятъра
и на мечтите си стрелям в плътта,
снимките късам и стари приятелства –
бягам от себе си и от света.
В прах, под руини от вятърни мелници,
крия, зазиждам и болка, и скръб –
жива мишена на яростни делници,
шеметно бягам по острия ръб!
Но като демони, те ме застигат,
сочат ми бездната в черната пръст.
Боже, прости ми! Дари ме със сила,
да оцелея под тежкия кръст!
© Ваня Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
