30.10.2007 г., 12:11

Бягам

1.6K 0 5
Бягам от теб, от света
крия се в някоя гора.
Търся свобода,
но откривам само тъга.
Бягам от лъжите,
които разбиха мечтите.
Парчетата ме убиват
и слънцето закриват.
Бягам от тази самота,
задушава ме тя.
Бавно умирам,
че не мога да живея разбирам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Завинаги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не бягай, посрещай всяко предизвикателство с Усмивка и високо вдигната глава..дори,когато горчи - така е по-сладко! Бъди щастлива, пишеш добре!
  • Усмихни се , дете!
    Желая ти слънчеви стихове.
    и повече слънце в душата.
    С обич.
  • мерси...ще се опитам да напиша и нещо по-весело
  • Да подкрепим Бургаската школа!
    Такова хубаво дете и толкова тъжен стих.
    Напиши нещо весело.Остави тъгата за нас по-старите.
    Ние сме и свикнали.Поздравче!!!
  • Спри да бягаш и да се криеш!
    ще се почувстваш по-добре
    Усмихни се!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...