21.07.2010 г., 14:24

Бягащата по вълните

1.4K 0 14

 

Навярно съм изгубила ума си

и цялото приличие на този свят -

държа в ръцете си парченце бъдеще

и никому не ще го дам.

По пясъка са твоите стъпки,

които бавно идват срещу мен,

а аз съм бягащата по вълните -

да стигна първа искам там,

да те погаля с топла пяна,

със дъх на сол и на море,

и да потънеш във дълбоко синьото

на моите обичащи ръце.

От теб дори ще те открадна,

със всички женски хитрини,

а после ще ти подаря

небе, море и вятър,

красиво вплетени във мен.

Отдавна ли ме чакаш...

От цяла вечност съм до теб!

Ти само протегни ръце...

И ще усетиш как красиво,

страстно бягаш

по гребена на най-пенливата вълна.

По нея тичам срещу теб!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...