21.07.2010 г., 14:24

Бягащата по вълните

1.5K 0 14

 

Навярно съм изгубила ума си

и цялото приличие на този свят -

държа в ръцете си парченце бъдеще

и никому не ще го дам.

По пясъка са твоите стъпки,

които бавно идват срещу мен,

а аз съм бягащата по вълните -

да стигна първа искам там,

да те погаля с топла пяна,

със дъх на сол и на море,

и да потънеш във дълбоко синьото

на моите обичащи ръце.

От теб дори ще те открадна,

със всички женски хитрини,

а после ще ти подаря

небе, море и вятър,

красиво вплетени във мен.

Отдавна ли ме чакаш...

От цяла вечност съм до теб!

Ти само протегни ръце...

И ще усетиш как красиво,

страстно бягаш

по гребена на най-пенливата вълна.

По нея тичам срещу теб!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...