Jul 21, 2010, 2:24 PM

Бягащата по вълните

  Poetry » Love
1.5K 0 14

 

Навярно съм изгубила ума си

и цялото приличие на този свят -

държа в ръцете си парченце бъдеще

и никому не ще го дам.

По пясъка са твоите стъпки,

които бавно идват срещу мен,

а аз съм бягащата по вълните -

да стигна първа искам там,

да те погаля с топла пяна,

със дъх на сол и на море,

и да потънеш във дълбоко синьото

на моите обичащи ръце.

От теб дори ще те открадна,

със всички женски хитрини,

а после ще ти подаря

небе, море и вятър,

красиво вплетени във мен.

Отдавна ли ме чакаш...

От цяла вечност съм до теб!

Ти само протегни ръце...

И ще усетиш как красиво,

страстно бягаш

по гребена на най-пенливата вълна.

По нея тичам срещу теб!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....