Бягство
Дълго се скитах
и падах, и ставах.
Тичах до припадък,
оставах без дъх.
И когато поисках да спра,
не намерих пристан.
Не намерих утеха
душата си да подслоня.
Аз ли тичах твърде бързо,
или светът се въртеше твърде бясно?
Бягах от него, от себе си,
от всички и от всичко.
Едно безсмислено бягство
до самия край на безкрая.
До бездънната бездна на моята душа...
© МарНа Всички права запазени