27.12.2011 г., 9:21

Бягство

436 0 0

Бягство

Дълго се скитах
    и падах, и ставах.
Тичах до припадък,
    оставах без дъх.

И когато поисках да спра,
    не намерих пристан.
Не намерих утеха
    душата си да подслоня.
    
Аз ли тичах твърде бързо,
    или светът се въртеше твърде бясно?

Бягах от него, от себе си,
    от всички и от всичко.

Едно безсмислено бягство
    до самия край на безкрая.
    
До бездънната бездна на моята душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МарНа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...