Dec 27, 2011, 9:21 AM

Бягство 

  Poetry » Phylosophy
337 0 0

Бягство

Дълго се скитах
    и падах, и ставах.
Тичах до припадък,
    оставах без дъх.

И когато поисках да спра,
    не намерих пристан.
Не намерих утеха
    душата си да подслоня.
    
Аз ли тичах твърде бързо,
    или светът се въртеше твърде бясно?

Бягах от него, от себе си,
    от всички и от всичко.

Едно безсмислено бягство
    до самия край на безкрая.
    
До бездънната бездна на моята душа...

© МарНа All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??