Бягство
Дълго се скитах
и падах, и ставах.
Тичах до припадък,
оставах без дъх.
И когато поисках да спра,
не намерих пристан.
Не намерих утеха
душата си да подслоня.
Аз ли тичах твърде бързо,
или светът се въртеше твърде бясно?
Бягах от него, от себе си,
от всички и от всичко.
Едно безсмислено бягство
до самия край на безкрая.
До бездънната бездна на моята душа...
© МарНа All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
