2.03.2017 г., 11:48 ч.

Бягство от условното 

  Поезия » Философска, Друга
391 3 7

Условно излежавам своята присъда,

привързана за тежкия си кръст,

орисана да бъда за да не пребъда,

в това, което вечно соча с пръст.

 

Износвам всичката човешка обич

за времето, което ми е отредено.

Дългът дресира волята ми с бич

а аз, беднякът, все съм на червено.

 

Познавам набезите над плътта

и същността на тяхната промяна.

Твърдят - не остарява никога духът!

Михаля гоня, много не остана.

 

Надявам се, когато той поспре

край синора на майчината нива,

небето с рамото си да подпре

и аз, по живо-здраво да замина.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??