2 мар. 2017 г., 11:48

Бягство от условното

611 3 7

Условно излежавам своята присъда,

привързана за тежкия си кръст,

орисана да бъда за да не пребъда,

в това, което вечно соча с пръст.

 

Износвам всичката човешка обич

за времето, което ми е отредено.

Дългът дресира волята ми с бич

а аз, беднякът, все съм на червено.

 

Познавам набезите над плътта

и същността на тяхната промяна.

Твърдят - не остарява никога духът!

Михаля гоня, много не остана.

 

Надявам се, когато той поспре

край синора на майчината нива,

небето с рамото си да подпре

и аз, по живо-здраво да замина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...