2 мар. 2017 г., 11:48

Бягство от условното

612 3 7

Условно излежавам своята присъда,

привързана за тежкия си кръст,

орисана да бъда за да не пребъда,

в това, което вечно соча с пръст.

 

Износвам всичката човешка обич

за времето, което ми е отредено.

Дългът дресира волята ми с бич

а аз, беднякът, все съм на червено.

 

Познавам набезите над плътта

и същността на тяхната промяна.

Твърдят - не остарява никога духът!

Михаля гоня, много не остана.

 

Надявам се, когато той поспре

край синора на майчината нива,

небето с рамото си да подпре

и аз, по живо-здраво да замина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...