Бягство от условното
Условно излежавам своята присъда,
привързана за тежкия си кръст,
орисана да бъда за да не пребъда,
в това, което вечно соча с пръст.
Износвам всичката човешка обич
за времето, което ми е отредено.
Дългът дресира волята ми с бич
а аз, беднякът, все съм на червено.
Познавам набезите над плътта
и същността на тяхната промяна.
Твърдят - не остарява никога духът!
Михаля гоня, много не остана.
Надявам се, когато той поспре
край синора на майчината нива,
небето с рамото си да подпре
и аз, по живо-здраво да замина.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
