Аз ли ги напусках-те ли мен,
бях им всичко, бях им светлината,
бях жена, понякога дете, бях сестра,
бях другата, добрата.
Дадохме си всичко в този свят,
дадохме от всичкото по малко-
болка и сълзи, мечти и смях, страх и страст, надежда, рамо, вярност.
Дадохме сърце във любовта,
дадохме душата си до края.
Днес на всички им благодаря
затова, че бях със тях във Рая.
© Даниела Атанасова Всички права запазени