22.03.2022 г., 9:36

Бях им светлината

580 0 0

Аз ли ги напусках-те ли мен,

бях им всичко, бях им светлината,

бях жена, понякога дете, бях сестра,

бях другата, добрата.

Дадохме си всичко в този свят,

дадохме от всичкото по малко-

болка и сълзи, мечти и смях, страх и страст, надежда, рамо, вярност.

Дадохме сърце във любовта,

дадохме душата си до края.

Днес на всички им благодаря

затова, че бях със тях във Рая.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...