Mar 22, 2022, 9:36 AM

Бях им светлината

  Poetry » Love
583 0 0

Аз ли ги напусках-те ли мен,

бях им всичко, бях им светлината,

бях жена, понякога дете, бях сестра,

бях другата, добрата.

Дадохме си всичко в този свят,

дадохме от всичкото по малко-

болка и сълзи, мечти и смях, страх и страст, надежда, рамо, вярност.

Дадохме сърце във любовта,

дадохме душата си до края.

Днес на всички им благодаря

затова, че бях със тях във Рая.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...