Mitvans (Иванъ Митовъ)
230 4246
14.06.2019 г., 19:34 ч.  

Бях в твоите небесни селения 

  Поезия » Философска, Оди и поеми
460 8 5

 (Поемата е в памет на съпругата ми Н.)

 

               *     *    *

Преди да се впусна в това приключение,

изпратил бях Нея там, горе отвъд –

с молитви и прошка и в усамотение,

подложих душата си на самосъд.

 

                 *    *     *

 

Безкрайни са, Боже, Твоите владения.

И в нощите, всички когато заспят,

Ти с бащинска обич, любов и търпение,

на сън ме повеждаш в астралния свят.

 

Прелитам аз плавно с криле – невидимите

през чудни селения – в край непознат,

разкриваш ми тайни – в света на незримите,

света зад воала – душите где спят.

 

Намерих се в местност, за мен непозната,

с дървета невзрачни и жълта трева,

въздишка отронва под мене земята,

аз крача с наведена ниско глава.

 

Къде ли отивам – все още не зная аз...

Тук нама животни, ни птици летят,

цари тишина – ни глъч, нито глас...

Защо ли тъй пуст е светът непознат!

 

Далече пред мене – загадъчно здание,

сред дивата местност самотно стърчи...

И ето – подтикван от силно желание –

към него вървя с любопитни очи...

 

               *      *      *

 

Духът ми изпълнил бе цялата стая,

кръжеше и виждаше всичко край мен;

телата човешки в редици до края,

покрити отгоре със черен сатен.

 

Видях постамент, а на него личеше,

ликът ти и този на друга душа...

Макар и до кръста – познах те, ти беше...

Стоях и размислях... Какво да реша!

 

Очите притворени, може би спеше...

Очаквах да чуя познатия глас...

Ни звук не отрони. Ти само мълчеше.

Аз гледах в почуда със страх и в захлас...

 

Но ето за връщане време настана.

През портата минах, обронил глава

и спрях на открито, сред гола поляна –

с дървета стръчаши и жълта трева.

 

На сън ти гостувах в  небесни селения,

видях над дома ти небесния свод...

Съдбата дари ме с чудо видение...

от него разказах един епизод.

 

24 януари 2016

 

("Къде си, любов моя" – 1 книга)

 

Информация: Едно пътуване на сън. Цялото пътешествие е описано в

прозаичната част на поемата.

 

 

 

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красивира и Стойчо, от сърце ви благодаря за прочувствените коментари! Трогнат съм. Благодаря за съпричастността! Днес ходих на задушница ..
    Благодаря и за добавката в любими, Стойчо!
  • Бог се е смилил на нашите близки,Иван! Днес е Черешова задушница и пак ги споменаваме...
    Разбирам те и съм съпричастен към това което изкусно си пресъздал в поетична форма!
    Лека им пръст на всички близки, които са може би на едно добро място!
  • Иване, твоята любов, поезията посветена на твоята съпруга, музиката... всичко трепти, докоснати струни, като камък хвърлен в тихи води, още виждам кръговете на повърхността... Поздрави!
  • Благодаря ви за коментарите Ангелче и Хари! Трудно и страховито беше това пътешествие! Благодаря и за добавката в любими на Младен, Николай и Хари!
  • О, Иване! Сигурно не съм истински мъж, щом плача! Боже, защо?!
Предложения
: ??:??