(Поемата е в памет на съпругата ми Н.)
* * *
Преди да се впусна в това приключение,
изпратил бях Нея там, горе отвъд –
с молитви и прошка и в усамотение,
подложих душата си на самосъд.
* * *
Безкрайни са, Боже, Твоите владения.
И в нощите, всички когато заспят,
Ти с бащинска обич, любов и търпение,
на сън ме повеждаш в астралния свят.
Прелитам аз плавно с криле – невидимите ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up