Бях в твоите небесни селения
(Поемата е в памет на съпругата ми Н.)
* * *
Преди да се впусна в това приключение,
изпратил бях Нея там, горе отвъд –
с молитви и прошка и в усамотение,
подложих душата си на самосъд.
* * *
Безкрайни са, Боже, Твоите владения.
И в нощите, всички когато заспят,
Ти с бащинска обич, любов и търпение,
на сън ме повеждаш в астралния свят.
Прелитам аз плавно с криле – невидимите
през чудни селения – в край непознат,
разкриваш ми тайни – в света на незримите,
света зад воала – душите где спят.
Намерих се в местност, за мен непозната,
с дървета невзрачни и жълта трева,
въздишка отронва под мене земята,
аз крача с наведена ниско глава.
Къде ли отивам – все още не зная аз...
Тук нама животни, ни птици летят,
цари тишина – ни глъч, нито глас...
Защо ли тъй пуст е светът непознат!
Далече пред мене – загадъчно здание,
сред дивата местност самотно стърчи...
И ето – подтикван от силно желание –
към него вървя с любопитни очи...
* * *
Духът ми изпълнил бе цялата стая,
кръжеше и виждаше всичко край мен;
телата човешки в редици до края,
покрити отгоре със черен сатен.
Видях постамент, а на него личеше,
ликът ти и този на друга душа...
Макар и до кръста – познах те, ти беше...
Стоях и размислях... Какво да реша!
Очите притворени, може би спеше...
Очаквах да чуя познатия глас...
Ни звук не отрони. Ти само мълчеше.
Аз гледах в почуда със страх и в захлас...
Но ето за връщане време настана.
През портата минах, обронил глава
и спрях на открито, сред гола поляна –
с дървета стръчаши и жълта трева.
На сън ти гостувах в небесни селения,
видях над дома ти небесния свод...
Съдбата дари ме с чудо видение...
от него разказах един епизод.
24 януари 2016
("Къде си, любов моя" – 1 книга)
Информация: Едно пътуване на сън. Цялото пътешествие е описано в
прозаичната част на поемата.
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
