Бяла, бяла, светлоока
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Бяла, бяла, светлоока,
стройна, със плисе – пола!
Дава ли се красна стока
или в сън е тук била?
Дали татко й да питам
да ми стане тя жена
или с кон – искри копита,
в тъмна нощ да я крада?
И със нея да препусна
вихром в близката гора.
Дълги плитки да разпусна,
в пазвите да заора.
От дъха й ще се топля
на килима – мъх зелен
и до светло утро вопли
ще изтръгвам, запленен
от бедрата бели, бели
и от ханша й игрив.
Месечината къде ли
ще сравняват с образ жив.
Като в извор се оглеждам
във бездънните очи,
а гайтанените вежди
трепкат в сънните зори:
„Той дали ще ме остави
или с мен ще продължи?
Цял живот се кожа щави
щом веднъж ни Бог сближи!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
