Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
12.01.2018 г., 0:05

Бяла птица

882 10 26

Остана в спомените.

Бяла птица.

Светлинен лъч

на утринна зора

на огъня жадуван

първата искрица

в деня дъждовен

пъстрата дъга.

След теб

все гледах небесата

но птица бяла 

не видях

облак тъмен

криеше зората

дъга небесна 

не видях.

В спомени те скрих

там в сърцето

промъквах се

във нощите при теб

любовната отвара

пих в небитието

събудих се

и пиша този стих.

 

Януари, 2018

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0