12.01.2018 г., 0:05

Бяла птица

886 10 26

Остана в спомените.

Бяла птица.

Светлинен лъч

на утринна зора

на огъня жадуван

първата искрица

в деня дъждовен

пъстрата дъга.

След теб

все гледах небесата

но птица бяла 

не видях

облак тъмен

криеше зората

дъга небесна 

не видях.

В спомени те скрих

там в сърцето

промъквах се

във нощите при теб

любовната отвара

пих в небитието

събудих се

и пиша този стих.

 

Януари, 2018

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...