Остана в спомените.
Бяла птица.
Светлинен лъч
на утринна зора
на огъня жадуван
първата искрица
в деня дъждовен
пъстрата дъга.
След теб
все гледах небесата
но птица бяла
не видях
облак тъмен
криеше зората
дъга небесна
не видях.
В спомени те скрих
там в сърцето
промъквах се
във нощите при теб
любовната отвара
пих в небитието
събудих се
и пиша този стих.
Януари, 2018
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
