Остана в спомените.
Бяла птица.
Светлинен лъч
на утринна зора
на огъня жадуван
първата искрица
в деня дъждовен
пъстрата дъга.
След теб
все гледах небесата
но птица бяла
не видях
облак тъмен
криеше зората
дъга небесна
не видях.
В спомени те скрих
там в сърцето
промъквах се
във нощите при теб
любовната отвара
пих в небитието
събудих се
и пиша този стих.
Януари, 2018
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
