24.01.2018 г., 2:00

Бяла ружа

915 5 17

На Иржи

 

Колко мъничко е нужно
да поникне бяла ружа -
длан грижовна, ситно зрънце,
хладна струя, топло слънце.

 

Дума хубава и ето -
ще порасне във сърцето.
Място там ще си направи,
ще прогони лоши нрави.

 

Думите красиво галят,
огънче в гърдите палят
и усмивки ведри носят
щом тъй дават, без да просят!

 

Но е важно да са светли
(може и да са в куплети)
и да е добър и личен
този, който ги изрича!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Приятели, с този стих (който не претендира за художествена стойност, но е написан от все сърце) искам да поздравя нашата прекрасна Иржи, която не пропуска да ни зарадва и разсмее, и пленява със сърдечността и топлотата си! Благодаря ти, че те има!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...