На Иржи
Колко мъничко е нужно
да поникне бяла ружа -
длан грижовна, ситно зрънце,
хладна струя, топло слънце.
Дума хубава и ето -
ще порасне във сърцето.
Място там ще си направи,
ще прогони лоши нрави.
Думите красиво галят,
огънче в гърдите палят
и усмивки ведри носят
щом тъй дават, без да просят!
Но е важно да са светли
(може и да са в куплети)
и да е добър и личен
този, който ги изрича!
© Миглена Миткова All rights reserved.
споделям напълно.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
