24 ene 2018, 2:00

Бяла ружа

  Poesía
917 5 17

На Иржи

 

Колко мъничко е нужно
да поникне бяла ружа -
длан грижовна, ситно зрънце,
хладна струя, топло слънце.

 

Дума хубава и ето -
ще порасне във сърцето.
Място там ще си направи,
ще прогони лоши нрави.

 

Думите красиво галят,
огънче в гърдите палят
и усмивки ведри носят
щом тъй дават, без да просят!

 

Но е важно да са светли
(може и да са в куплети)
и да е добър и личен
този, който ги изрича!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Приятели, с този стих (който не претендира за художествена стойност, но е написан от все сърце) искам да поздравя нашата прекрасна Иржи, която не пропуска да ни зарадва и разсмее, и пленява със сърдечността и топлотата си! Благодаря ти, че те има!

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...