24 ene 2018, 2:00

Бяла ружа

  Poesía
922 5 17

На Иржи

 

Колко мъничко е нужно
да поникне бяла ружа -
длан грижовна, ситно зрънце,
хладна струя, топло слънце.

 

Дума хубава и ето -
ще порасне във сърцето.
Място там ще си направи,
ще прогони лоши нрави.

 

Думите красиво галят,
огънче в гърдите палят
и усмивки ведри носят
щом тъй дават, без да просят!

 

Но е важно да са светли
(може и да са в куплети)
и да е добър и личен
този, който ги изрича!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Приятели, с този стих (който не претендира за художествена стойност, но е написан от все сърце) искам да поздравя нашата прекрасна Иржи, която не пропуска да ни зарадва и разсмее, и пленява със сърдечността и топлотата си! Благодаря ти, че те има!

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...