24 янв. 2018 г., 02:00

Бяла ружа

923 5 17

На Иржи

 

Колко мъничко е нужно
да поникне бяла ружа -
длан грижовна, ситно зрънце,
хладна струя, топло слънце.

 

Дума хубава и ето -
ще порасне във сърцето.
Място там ще си направи,
ще прогони лоши нрави.

 

Думите красиво галят,
огънче в гърдите палят
и усмивки ведри носят
щом тъй дават, без да просят!

 

Но е важно да са светли
(може и да са в куплети)
и да е добър и личен
този, който ги изрича!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Приятели, с този стих (който не претендира за художествена стойност, но е написан от все сърце) искам да поздравя нашата прекрасна Иржи, която не пропуска да ни зарадва и разсмее, и пленява със сърдечността и топлотата си! Благодаря ти, че те има!

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...